Installation guide (Български)

This article or section needs to be translated.

Notes: Despite the update on 2021-07-13, this page is mainly untouched since 2018-12-08. (Discuss in Talk:Installation guide (Български))

Тази страница е ръководство за исталирането на Arch Linux от “живия“ диск зареден от официалния инсталационен образ. Преди инсталиране е препорачително да погледнете често задаваните въпроси. За нормите използвани в този документ вижте Help:Reading. В частност , примери форматирани с курсив трябва да бъдат заменени.

За по обстойни иструкции вижте съответните ArchWiki страници или man page ръководства на самите програми, връзки и за двете от които са налични на тази страница. При нужда от помощ може да се обърнете към чат-а или да оставите своите въпроси във форума.

Arch Linux би трябвало да работи на всяка x86_64 съвместима машина с поне 512 MB RAM. Основна инсталация с всички пакети от група base може да заеме по-малко от 800 MB of дисково пространство. Тъй като инсталационният процес трябва да вземе пакети от външни хранилища, това ръководство приема, че е налична работеща интернет връзка.

Преди инсталацията

Ще откриете инсталационния диск и съпътстващите го GnuPG подписи на Download страницата.

Проверете подписите

Преди да използвате диска е препоръчително да проверите подписите му, особено когато е свален от HTTP mirror, изтеглянията от който могат да бъдат променени.

На система с инсталиран GnuPG, го направете сваляйки PGP signature (под Checksums) в папката с ISO файла, и потвърждавайки го с gpg --keyserver pgp.mit.edu --keyserver-options auto-key-retrieve --verify archlinux-<версия>-x86_64.iso.sig.

Като алтернатива, изпълнете pacman-key -v archlinux-<version>-x86_64.iso.sig от съществуваща Arch Linux инсталация като root.

Note:

Самият подпис може да бъде манипулиран ако е свален от mirror, от колкото от archlinux.org като отгоре. В този случай, потвърдете че публичният ключ, който се използва да се декодира подписа, е подписан от друг, достоверен ключ. Командата gpg ще ви даде отпечатъка на публичният ключ.
Друг начин да се потвърди автентичността на подписа е да се потвърди че отпечатъка на публичният ключ е същият като този използван от разработчикът на Arch Linux който е подписал ISO файлът. Вижте Wikipedia:Public-key_cryptography за повече информация за процесът с публични ключове за удостоверяване на ключове.

Включете живата среда

„Живата“ среда може да бъде включена от USB флашка, компакт диск или по мрежа с PXE. За други инсталационни начини, вижте Category:Installation process.

За да изберете носителя с Arch, вероятно трябва да натиснете клавиш по време на автоматичения тест при включване. Погледнете ръководството на дънната платка на компютъра Ви за повече информация.
Щом се появи менюто на Arch, изберете Boot Arch Linux и натиснете Enter за да влезете в инсталационната среда.
Вижте README.bootparams за списък с boot параметри, и x86_64 за списък с включените пакети.

Ще бъдете логнати в първата виртуална конзола като root потребител със Zsh шел.

За да смените с друга конзола — например, за да видите това ръководство с ELinks по време на инсталацията — натиснете клавишната комбинация Alt+стрелка. За да редактирате конфигурационни файлове, използвайте nano, vi или vim.

Изберете клавиатурна подредба

Първоначално избраната конзолна клавиатурна подредба е US. Други достъпни оформления могат да бъдат изброени с:

# ls /usr/share/kbd/keymaps/**/*.map.gz

За да промените клавиатурата добавете името на файла ѝ към loadkeys(1), пропускайки пътя и разширението. Например, за да изберете германска клавиатурна подредба:

# loadkeys de-latin1

Конзолните шрифтове се намират в /usr/share/kbd/consolefonts/ и се избират със setfont(8).

Проверете boot режима

Ако е избран UEFI режим на UEFI дънна платка, Archiso ще включи Arch Linux чрез systemd-boot. За да проверите това, проверете efivars директорията:

# ls /sys/firmware/efi/efivars

Ако директорията не съществува, системата може да зареди в BIOS или CSM режим. Проверете ръководството на дънната ви платка за детайли.

Свързване с интернет

Инсталационният образ включва dhcpcd за жична връзка при включване. Връзката може да бъде потвърдена с ping:

# ping archlinux.org

Ако връзка не е достъпна, stop dhcpcd със systemctl stop dhcpcd@interface където interface може да бъде tab-completed. Продължете с настройването на мрежата според Network configuration.

Обновяване на системния часовник

Използвайте timedatectl(1) за да се уверите, че системният часовник е точен:

# timedatectl set-ntp true

За да проверите състоянието на услугата, използвайте timedatectl status.

Разделяне на дялове

Разпознатите от системата твърдите дискове са показани като /dev/sda или /dev/nvme0n1 (block устройства). За да ги видите използвайте lsblk или fdisk.

# fdisk -l

Резултати завършващи на rom, loop или airoot могат да бъдат игнорирани.

Следните дялове са необходими за избраното устройство:

Един дял за root директорията /.
Ако UEFI е включено, и системен дял.

Note: Swap може да бъде отделен дял или файл.

За да промените таблицата на дяловете, използвайте fdisk или parted.

# fdisk /dev/sda

Вижте Partitioning за повече информация.

Note: Ако искате да създадете устройство за LVM, disk encryption или RAID, направете това сега.

Форматиране на дяловете

Щом дяловете са създадени, всеки трябва да бъде форматиран в съответната файлова система. Например, за да форматирате дяла root на /dev/sda1 с ext4, използвайте:

# mkfs.ext4 /dev/sda1

Ако създадохте дял за swap (например /dev/sda3), включете го с mkswap:

# mkswap /dev/sda3
# swapon /dev/sda3

Вижте Създаване на файлова система за детайли.

Включване на файловите системи

Включете файловата система на дяла root към /mnt, например:

# mount /dev/sda1 /mnt

Създайте точки на качване за други дялове и ги включете подобаващо:

# mkdir /mnt/boot
# mount /dev/sda2 /mnt/boot

genfstab(8) ще открие качени файлови системи и суап място.

Инсталиране

Избиране на източник

Исталационните пакети трябва да бъдат изтеглени от mirror сървъри, които са описани в /etc/pacman.d/mirrorlist. На “живата“ система, всички източници са включени и подредени по скорост и времето необходимо за синхронизирането им, когато е бил създаден инсталационният образ.

Колкото по-високо в списъка е източник, толкова по-скоро ще бъде използван при сваляне на пакет. Вероятно бихте искали да редактирате файла, като преместите географски по-близките източници най-горе в списъка, въпреки че и други фактори могат да повлият.

По-късно този файл ще бъде копиран от pacstrap, затова е добре да ги подредите правилно.

Инсталиране на основни пакети

Използвайте скрипта pacstrap(8) за да инсталирате групата base пакети:

# pacstrap /mnt base

Тази група не включва всичко налично на “живата“ инсталация, като btrfs-progs или определени безжични фърмуеари; вижте включените пакети за сравнение.

За да инсталирате пакети и други групи като base-devel, добавете имената им след pacstrap (разделени с интервал) или с индивидуални pacman команди след стъпката #Chroot.

Настройване на системата

Fstab

Генерирайте fstab файл (използвайте -U или -L за UUID или надпис):

# genfstab -U /mnt >> /mnt/etc/fstab

След това проверете съдържанието на изходящия файл в /mnt/etc/fstab и редактирайте в случай на грешка.

Chroot

Change root в новата система:

# arch-chroot /mnt

Времева зона

Настройте времевата зона с:

# ln -sf /usr/share/zoneinfo/Region/City /etc/localtime

Използвайте hwclock(8) за да създадете /etc/adjtime:

# hwclock --systohc

Тази команда очаква часовника на устройството да бъде UTC. Вижте System time#Time standard за детайли.

Локализиране

Махнете # пред en_US.UTF-8 UTF-8, както и от други нужни локализации в /etc/locale.gen и ги създайте с командата:

# locale-gen

Настройте променливата LANG в locale.conf(5), например:

/etc/locale.conf

LANG=en_US.UTF-8

Ако сте променили подредбата на конзолната клавиатура, може да направите промените постоянни във vconsole.conf(5):

/etc/vconsole.conf

KEYMAP=de-latin1

Настройване на мрежи

Създайте hostname файла:

/etc/hostname

моето-хост-име

Добавете го и в hosts(5) файла:

/etc/hosts

127.0.0.1	localhost
::1		localhost
127.0.1.1	моето-хост-име.localdomain	моето-хост-име

Ако системата е с постоянен IP адрес, то той трябва да бъде използван вместо 127.0.1.1.

Завършете мрежовото настройване на току що инсталираната среда.

Initramfs

Съдаването на нов initramfs обикновено не е необходимо, защото mkinitcpio е бил задействан от инсталирането на пакета linux при извършването на pacstrap скрипта.

При специални случаи, променете mkinitcpio.conf(5) файла и създайте initramfs образ с командата:

# mkinitcpio -p linux

Root парола

Създайте root парола с:

# passwd

Boot loader

Linux-съвместим boot loader трябва да бъде инталиран за да включите Arch Linux. Вижте Arch boot process#Boot loader за да изберете някой от предоставените.

Ако разполагате с Intel или AMD процесор, включете microcode обновления.

Рестартиране

Напуснете chroot средата като напишете exit или като натиснете Ctrl+D.

Също така може да изключите всички дялове с umount -R /mnt: това позволява да забележите "заети" дялове, ако има такива и да намерите причината за това с командата fuser(1).

Накрая рестартирайте машината като напишете reboot: всеки все още включен дял ще бъде автоматично изключен от systemd. Не забравяйте да извадите инсталационния носител, след което се впишете в новата система с root потребителя.

След инсталиране

Вижте основни препоръки за насоки в поддръжка и след инсталационни ръководства (като включване на графична среда, звук или тъчпад).

За списък с програми, които биха ви заинтересовали, вижте List of applications.